Югозападното село Долна Рибница се намира на територията на община Петрич. Макар че това е името на един от областните български градове, в случая селото е в пределите на благоевградската област. Планина Огражден е може би най-известният масив за района, а неговите южни склонове приютяват селото. Следователно то се намира в силно изразен планински климат, което обуславя и естественото му развитие. Рибнишка река пък е водният басейн, протичащ най-близо до селото и между другото басейнът на реката изобщо не е далеч. Летният и зимен максимум на валежите се усеща еднакво и през двата сезона, а в климата се долавят и аспекти от Средиземноморието. За любителите на планинското катерене е може би добре да се информират, че това населено място се явява добър изходен пункт към връх Маркови кладенци. Точно от селото започва добре обозначена пътека, показваща пътя към върха. Средната годишна температура на валежите е приблизително 600 мм.
През 1570-та година за пръв път името на село Долна Рибница е споменато в един данъчен османски тефтер. 20 семейства с християнски мирогледи и още три с мюсюлмански живеят по това време тук съгласно тефтера. По течението на река Рибнишка в миналото съществуват поне няколко рибарника, които дават името на селото. Това гласи една от най-разпространените легенди в търсене на етимологичните корени на мястото. 18-тото столетие се явява времето, в което селото застава на познатото и до днес място. През 1865-та се стига и до отварянето на училище, в което децата започват обучението си на гръцки език. Само девет години по-късно обаче образованието преминава изцяло на български. По-късни статистически сведения за селото показват, че тук живеят 80 български семейства и общо 290 жители. Следователно не е трудно да се направи изводът, че селището има изцяло български характер. До 750 нараства броят на местните жители през 1900-та година съгласно данните на Васил Кънчов, като те отново са само християни. 1088 българи екзархисти пък живеят тук само пет години по-късно, а едно е началното българско училище. В него учат общо 19 ученици, на които преподава един учител от български произход.
Най-дълбоки са връзките на Долна Рибница с борбите, водени за освобождението на Македония. Местността Трънката остава в историята като място, където на седми декември 1908-ма година се стига до сражение между сили на турската армия и четата на Манол Георгиев. В неравностойното сражение войводата и още 23-ма други негови другари губят живота си, а местността е част от селското землище. Войводата е част от редиците на ВМОРО и е известен не само с фамилното си име Георгиев, но и като Турновски. На по-късен етап на мястото на битката е издигнат паметник, който представлява костница в памет на загиналите. Това се случва през 1929-та година на само един км от населеното място в северна посока. Освен Трънката, днес много хора знаят местността под името Манушов гроб. Македоно – одринското опълчение е друга постоянна бойна единица, включваща се пряко в борбата за независимост. През 1912-та година шест души от селото се записват като доброволци при избухването на Първата балканска война.
